Българският епос, базиран на реални човешки съдби

Животът, за който разказват нашите баби, звучи като приказка.

Струва ни се толкова далечен и нереален, сякаш никога не е бил истински.

Но нали всеки отминал миг е изписана дума и в нашата собствена приказка, която и ние ще разказваме някога.

Някога…

преход_mockup

Предлагам ти, приятелю, да се потопиш в един отминал свят, където задъхано пулсират сърцата на три поколения.

Свят, близък и далечен.

Свят, в който са твоите български корени.

Свят, който вече е история.

А от всяка история започват пътищата на бъдещето.

На онова бъдеще, което е твоето днес, а може би и твоето утре.

И ако се запиташ защо е такова, трябва да обърнеш очи към миналото, където е простият отговор: „Защото... Винаги има „защото“!“

5/5
Силно препоръчвам тази книга, защото наистина си заслужава, буквално на един дъх я прочетох!
Станислав Николаев
Станислав Николаев
5/5
Отдавна не бях се докосвала до толкова мъдра и човешка книга. Препоръчвам я на всички!
Надежда Найденова
Надежда Найденова
5/5
Книга, която учудва с умението на автора да побере в уникален житейски калейдоскоп случки, характери, събития.. и то на декора на епохални промени, маркиращи новото време. Книга, коята поразява с познанието за човека, за тъмните му и светли страни, за значимостта на малкото и преходността на уж значимото... Книга, която докарва безсъние и желание за "още пет минути "..
Валентин Митов

Анотация

… „Истината е онова нещо, от което човек бяга през целия си живот. Стремиш се към твоята субективна истина и не искаш да приемеш, че освен нея съществува и друга – обективна истина, от която бягаш, понеже се страхуваш. Но колкото повече бягаш, толкова повече се приближаваш към нея. Защото истината е навсякъде около нас и е такава, каквато е, въпреки желанието на човек да я направи своя истина.“ …

Едно момиче прекрачва прага на родния дом, за да тръгне на среща със съдбата си. А тя го очаква пред портата на драматични преходи и го води напред към мечтата му. Стремежът на двама млади мъже към по-справедлив живот ги отвежда в дебрите на Балкана и предопределя тяхното бъдеще. Справедливостта за едни е наказание за други. Все българи, между които орисията е начертала своята граница. Но не завинаги. А каква бъднина очаква старите приятели от две богати фамилии, принадлежащи към аристокрацията на България, насилствено поставени пред историческите врати на прехода? И едно откраднато злато, което носи колкото тъмнината на проклятието, толкова и светлината на любовта и прошката. 

 Романът е създаден по разкази на някои от неговите герои. В страниците му дишат истински хора с автентичните си имена и го превръщат в една жива книга, която грабва читателя и го кара да съпреживее силните емоции, бушуващи в човешката душа, която търси непрекъснато своето щастие и навсякъде своята истина.

Една книга за смисъла на борбата и цената на победата, за радостта и разочарованието от тях, за безумието на отмъщението, за човешката болка, водеща до безизходица, в чието дъно винаги има нов път.

Любов и омраза. Край и начало. Народ и личност. История и бъдеще! Един разтърсващ „Преход“!

Откъси

Луксозната лимузина рязко намали скоростта. 

Издраскана от старите стъпки на времето, избеляла, някога синя табела сочеше отклонение от главния път. 

Китно селце, пръснало се в надиплените поли на високата Пирин планина, се простря като на длан пред погледа на уморените пътници. 

Металният блясък на Мерцедеса безшумно се плъзна върху поръсения със слънчево злато шарен килим от листа, в който есента сръчно беше втъкала своята прелест, а немирният вятър щедро и неуморно разстилаше по тесния път към селото.

Не мина много и колата спря до високи дървени стоборки, над чиито заострени върхове любопитно надничаха един от друг по-красиви храсти от разноцветни хризантеми, опитали се да хванат в ароматната си прегръдка слънцето.                                

Задното ляво стъкло бавно се спусна надолу.

– Пророчицата ни очаква – каза господинът, без да помръдва от мястото си, на две широкоплещи момчета, които зорко охраняваха наоколо и светкавично приближиха представителната кола.

– Да, шефът ни се обади. Заповядайте! Шофьорът да остане тук!

Мъж на средна възраст, облечен в елегантен тъмносин костюм, слезе енергично от колата, заобиколи я, отвори другата задна врата и подаде ръка на съпругата си. Красивите ѝ влажни очи тихо му се усмихнаха и двамата поеха по виещия се между шпалир от цветя тесен плочник към ниска бяла къщичка в края на градината.

– Ти си светла… нежна роса… роса… Росица. А ти… ти… Ти излез от тук! Махни се, махни се! – посрещна ги треперещият глас на старица, чиято дребна фигура се губеше между старинните мебели, отрупани с всевъзможни подаръци от благодарните ѝ посетители. Погледът ѝ се рееше някъде високо в собствената ѝ необозрима далечина. – Ти си Георги. Не… Ти си… Ааа… Александър… Баща ти е Георги… И ето, тук е!… Лоша енергия, тъмен човек… Излезте и двамата! Вън от дома ми!… Вън!

Росица стреснато се обърна към изправения на крачка зад гърба ѝ мъж и трескаво хвана ръката му. В умолителния ѝ поглед се четеше единствено отчаяние. 

Сашо леко пристъпи напред и дълбок стон се изтръгна от гърдите му:

– Моля те, помогни ни!… Ти си последната ни надежда…

– Надежда! И те имаха надежда. Напразно… Георги ще изкупи вината. Кръв и сълзи… Тежки сълзи като техните. Георги ще плати за Георги. Мъка е посята, мъка ще пожънете – протегна ръка в заклинание старицата.

Росица тутакси се хвърли към нея, коленичи и сграбчи десницата ѝ.

– Защо Георги? Какво му е на момчето ми? Ние сме тук заради Радостина. Моето момиченце го няма. Моята Радост изчезна. Кажи ни къде да я търсим! Кажи ни какво да направим, за да си я върнем! Като майка те моля да ни помогнеш! Не на Александър, на мене кажи, майчице!

Сълзите се стекоха една след друга по нежното ѝ лице и капнаха върху слабите старчески пръсти. 

Пророчицата затаи дъх. Сякаш не чуваше нищо, а само виждаше през премрежения си поглед в своя недосегаем свят. Миг, два и тихо продължи:

– Момиче… хубаво момиче… красиво момиче… и добро. Душата му страда, тялото – не. Има пред нея преграда, стена. Не… не е стена, нещо като шкаф е. С пари, със злато и накити. Чуждо злато, откраднато. Носи проклятие. Трябва да се върне на мястото си! Този, на когото е, трябва да го притежава!

Старата жена уморено отпусна глава и замлъкна.

Сребристият Мерцедес безшумно потегли обратно по тесния път. 

Слънчев лъч се стрелна между оголените клони на дърветата и заигра закачливо върху масивен златен кръст, дискретно подал се изпод разкопчаната риза на Сашо.

 

– И аз съм грешна, отче…

– Никой не е съвършен, Пене! Всички сме грешни. Само греховете ни са различни. Един краде, друг прелюбодейства, трети убива. Все грехове. И все заради нещо ги извършваме. А после винаги си намираме причина да оправдаем деянията си. Грехът върви по петите ни всеки ден. А на нас ни е по-лесно да го извършим, да му се подчиним, отколкото да се борим с него. Защото той влиза вътре в нас и става част от нас. А човек най-трудно може да пребори себе си. Но пребори ли се, значи е пречистил душата си. Значи е преминал прехода и е готов за вечността. Защото този живот тук, на Земята, е само един преход, Пене. Но най-важният.

Свещеникът се прекръсти, вдигна очи към Разпятието и допълни:

– Боже, дай ни сили да извървим този преход достойно!

Най-голямото, най-странното и най-прекрасно чудо в живота е любовта. Тя може да пламне като живо огънче там, където никой не я очаква. И точно тя може да изтлее внезапно там, където е горяла като буен огън, но винаги ще остави след себе си онова мъждукащо въгленче, от което отново може да се възроди.  

Любовта! Единственото чудо, което има толкова лица, колкото и хора има по света. Единственото чудо, което винаги има начало, но никога няма край. Чудото, което е единственият път към щастието!

Поръчайте своята книга днес и се потопете в епичната сага!

0
продадени бройки

Преход… Път.

Напред и към себе си.

Във времето и в историята, неподвластна на времето.

Да помним и да не забравяме!

Историята. И себе си.

Да не отричаме корените си, защото от тях израснахме.

преход
АвторСилвия Гуцева
Година2019
КорицаТвърда
Брой страници480

ПОРЪЧКА

град, ж.к., улица, номер / град и наименование на офис на Спиди